„ПАМЯТИ РОВЕСНИКА”
Феликс Иванович Чуев (1941-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ПАМЕТ НА ВРЪСТНИКА
В четирийсет и първа майор Воронков
се роди, в девет-две – упокой.
Тук в живота ни руски е жребий суров,
след черта – и страната, и той.
Бе сред сенчест квартал на Тираспол зарит
от тамбовско селце тоз комбат;
не е никой без вест, не е никой убит
и в предателство не е познат.
Ний през здрача, обкрачили велосипед,
напосоки стремглаво летим
край огради, канавки и кремълски ред –
да пробием мъгла се стремим.
И тъй мъничко има до пропастна паст,
предвестила за мъките край...
А в Тираспол славянският вятър е с нас
и тополова вата блуждай.
С толкоз мъничко свят ни животът ласка
до последно дихание, брат;
мигом там на Кутузов повярва войска,
мигом Сталин поведе парад.
Ударения
В ПАМЕТ НА ВРЪСТНИКА
В четири́йсет и пъ́рва майо́р Воронко́в
се роди́, в де́вет-две́ – упоко́й.
Тук в живо́та ни ру́ски е жре́бий суро́в,
след черта́ – и страна́та, и то́й.
Бе сред се́нчест кварта́л на Тира́спол зари́т
от тамбо́вско селце́ тоз комба́т;
не е ни́кой без ве́ст, не е ни́кой уби́т
и в преда́телство не́ е позна́т.
Ни́й през здра́ча, обкра́чили велосипе́д,
напосо́ки стремгла́во лети́м
край огра́ди, кана́вки и кре́мълски ре́д –
да проби́ем мъгла́ се стреми́м.
И тъй мъ́ничко и́ма до про́пастна па́ст,
предвести́ла за мъ́ките кра́й...
А в Тира́спол славя́нският вя́тър е с на́с
и топо́лова ва́та блужда́й.
С то́лкоз мъ́ничко свя́т ни живо́тът ласка́
до после́дно диха́ние, бра́т;
ми́гом та́м на Куту́зов повя́рва войска́,
ми́гом Ста́лин пове́де пара́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Феликс Чуев
ПАМЯТИ РОВЕСНИКА
В сорок первом родился майор Воронков,
и черта – девяносто второй.
В нашей жизни российской твой жребий таков,
что и сам, и страна за чертой.
Он в тенистом Тирасполе в центре зарыт,
из тамбовской деревни комбат,
и никто не убит, и никто не забыт,
и в предательстве не виноват.
Мы на велосипеде на раме сидим,
свесив ноги, летим на авось
вдоль заборов, канав и кремлёвских седин –
уцелеем, прорвёмся, небось.
И чуть-чуть остаётся до пропасти той,
что сулит завершенье забот…
А в Тирасполе ветер славянский, тугой
тополиную вату скребёт.
Нам чуть-чуть отводилось в любые века
до последнего выдоха, брат,
но чуть-чуть, чтоб Кутузову вверить войска,
чтобы Сталин провёл тот парад.
---------------
Руският поет, писател и публицист Феликс Иванович Чуев е роден на 4 април 1941 г. в гр. Свободни, Амурска област, Хабаровски край. Учил е във физико-математическия факултет на Кишиневския държавен университет, завършил е факултета по автоматика и изчислителна техника на Московския енергиен институт (1964 г.) и Висшите литературни курсове (1971 г.). Печата стихове от 11-годишен. Автор е на книги с поезия, проза, документално-художествена проза и публицистика, сред които „Год рождения 41-й” (1960 г.), „Соколиная песня крыла” (1970 г.), „Отечество” (1972 г.), „Пятый лепесток” (1977 г.), „Гроздь муската голубая” (1982 г.), „Избранное” (1984 г.), „Награда” (1985 г.), „То, что сбывается” (1987 г.), „Крылатая книга” (1987 г.), „Отражение” (1988 г.), „Русский пламень” (1990 г.), „Сто сорок бесед с Молотовым” (1991 г.), „Порох” (1991 г.), „Так говорил Каганович” (1992 г.), „Солдаты империи” (1998 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на СССР и на Съюза на писателите на Русия (1960 г.). Герой на социалистическия труд, лауреат на Държавна награда на Русия. Умира на 2 април 1999 г. в Москва.